Позитивната психотерапия (ППТ) се определя като дълбинно-психологичен психотерапевтичен метод, тъй като приема идеите на психоанализата за съзнавано и несъзнавано. Разликата при ППТ обаче е, че фокусът е насочен върху конкретната заявка на клиента вместо върху цялостното преструктуриране на личността. В този смисъл позитивната психотерапия се стреми да „покаже“ връзката между съзнавано и несъзнавано. Това предоставя възможност да се разбере откъде се поражда конфликтът и какви са неговите корени. В резултат клиентът изгражда по-дълбоко разбиране за себе си и по-ясно анализира наличните конфликти. Позитивната психотерапия работи с множество приказки и притчи, които позволяват ситуацията да бъде разгледана от друг ъгъл. Чрез тях клиентът успява да влезе в ролята на наблюдател на собственото си „страдание и симптом“. По този начин всеки може да погледне себе си отстрани и обикновено се достига до ново разбиране и нови решения. Неслучайно позитивната психотерапия се нарича позитивна. Тя подпомага клиента да открие нови ресурси, с които да борави, и се стреми да извади положителното, а не се фокусира върху отрицателното, което обикновено клиентът сам носи в кабинета. Позитивната психотерапия тръгва от наличното и актуалното и се стреми да достигне до „другото лице“ на преживяването. Стреми се да разгледа смисъла на „болестта“ с фокус върху актуалните способности.
Освен изброените ППТ разчита на връзката, която се изгражда между терапевт и клиент. Свързването с емпатия, доверието в процеса и доверието между двамата. Различията между терапевт и клиент, както и културните различия, играят ключова роля. Позитивната психотерапия подготвя клиента за вземане на самостоятелни решения, чрез които той да се чувства удовлетворен. Изгражда се умението човек да помага сам на себе си, извън терапевтичния процес, така наречената помощ за самопомощ. Позитивната психотерапия е краткосрочен и целенасочен метод с фокус върху актуалната конфликтна динамика.