Какво да променим, за да се справяме по-успешно с ежедневните проблеми? Как да изразим благодарност към себе си и другите? Полезна ли е „благодарността“?
Ако тази тема ти е интересна, открий своите отговори надолу в текста.
Дейвид Стиндъл-Раст (бенедиктински монах) дефинира благодарността като „чувството, което изпитваме, когато признаем, че нещо е ценно за нас, без това да има общо с неговата парична стойност“. Думи на благодарност, подкрепа на скъп приятел, разговор с родител, вкусна храна, щастливото ти куче или мъркащата котка – безброй възможности, които могат да те накарат да чувстваш благодарност. Започвайки деня си с благодарност, ще бъдеш открит за ВЪЗМОЖНОСТИТЕ през целия ден, а не вгледан в препятствията. В тази статия ще разгледаме БЛАГОДАРНОСТТА като път към откриването на по-хармоничен и пълноценен живот. Ще се учим как да практикуваме благодарност в ежедневието и ще научим защо тя е полезна за нас.
Дали Благодарността носи истински ползи за здравето?
Опитайте едновременно да се чувствате ядосани и благодарни. Невъзможно е, нали? Според Алек Корб (невролог в Калифорнийския университет, Лос Анджелис) не можем да изпитваме едновременно положителни и отрицателни емоции. В състояние на благодарност мозъкът ни отделя допамин (хормона на възнаграждението), което ни кара да желаем да получим тази награда отново, и, така да се каже, благодарността става полезен навик. Според Корб, „след като започнем да виждаме нещата, за които сме благодарни, мозъкът ни започва да търси нови неща, за които да сме благодарни“.
В изследване, което е имало за цел да провери какви са ползите от благодарността, участниците са разделени на две групи. Изследваните лица и в двете групи са помолени да си водят дневници. Участниците в едната група описвали ситуации, в които са чувствали благодарност, а в другата – ситуации, при които са чувствали раздразнение и негативни емоции. В края на деня групата, която описвала благодарността си, показала по-ниски нива на стрес в сравнение с групата, която описвала конфликтни ситуации.
Друго изследване от 2006г., което наблюдава ветерани от войната във Виетнам, казва, че хората, които не изпитват благодарност, са подложени в по-голям процент от случаите на посттравматичен стрес (ПТС) в сравнение с тези, които изпитват благодарност.
Ако сме преживели тежък емоционален удар, трудна раздяла, загуба на скъп човек, благодарността се явява като „спасителна лодка“. Чувството на благодарност блокира токсичните емоции, в които понякога попадаме, а това е свързано с появата на различни симптоми и хронични заболявания. Освен ползи за физическото здраве, благодарността се свързва и с по-добро ментално здраве, по-висока осъзнатост и чувство за обща удовлетвореност от живота. Хората, които живеят с благодарност, често пъти изграждат по-стабилни и дълготрайни връзки.
Препоръка
Опитайте всяка вечер преди да заспите да записвате в дневник или на компютър (както е по- удобно за вас) това, за което сте благодарни през изминалия ден. Създайте това като навик и наблюдавайте как ще се промени животът ви. Бъдете благодарни за това!
Как да сме благодарни всеки ден?
Ако променим гледната си точка в ежедневни ситуации, възможностите пред нас и нашите действия също биха се променили.
Ситуация
Бързате за някъде, закъснявате с 5 минути и идеята да изпуснете автобуса ви изглежда направо съкрушителна. Някъде вече ви очакват, а вие виждате номера му отзад на 10 метра разстояние. Познато, нали? Ако се затичате, при добър късмет и шофьор в настроение ще успеете да се качите. Веднага ще изпитате чувство на дълбоко облекчение и благодарност за добре развилата се ситуация. Страхотно, няма да закъснеете толкова много. Ще се насладите на момента и след това в хода на деня тази благодарност вероятно ще се забрави. Удължете чувството. Поспрете за момент и си дайте сметка какъв късметлия сте. Благодарете на късмета си. Запишете това вечерта в дневника си. Ако приемем, че сте носили тежка раница, времето е било дъждовно и не сте успели да го хванете за 5 секунди, то тогава ситуацията би изглеждала по-различно. И все пак не бързайте да се отчайвате, имате 10 минути до следващия автобус. Спрете за момент и благодарете, че сте жив и здрав и присъствате на тази спирка. Приемете го и използвайте 10-те минути, за да се обадите на приятел, с когото не сте се чували отдавна. Посмейте се на нелепата ви ситуация. Запишете го вечерта в дневника си.
Ако успеем да изведем положителното във всяка ситуация, то тогава ще променим и възможностите, които виждаме. С промяна на възможностите ще променим и усещането за благодарност в себе си. Да бъдеш истински благодарен с цялото си същество в свят, изпълнен с трудности, не е лесна задача. Затова можем да бъдем последователни и да се опитваме с малки крачки всеки ден да променяме възприятията си за света. Да си позволим да изпитваме благодарност!
Препоръка
Опитайте всяка сутрин преди да станете от леглото, да благодарите. Усетете удобството на леглото, топлите завивки, възможността да видите този нов ден. Слънцето, което ви очаква, кафето или сутрешния чай. Любимия човек. Благодарете за всичко това. Започнете деня си така. Това ще ви даде енергия и ще ви настрои на благодарствена вълна през целия ден. С тази практика ще можете да видите различните възможности, които ви предоставя живота като подаръци, а не като трудности.
Не бива да забравяме, че да практикуваме благодарност не става от само себе си. Това е процес, който се тренира, както се тренира мускул. За да се научим на нещо ново, било то език, благодарност или как се готви, се изисква постоянство и желание за промяна. Всички сме чували историите на Арнолд Шварценегер и Силвестър Сталоун, например, които са променили живота си въпреки неодобрението и отхвърлянето, с което са се сблъскали.
Да вземем за пример историята на Брайън Актън, по-известен като съавтор на WhatsApp. Той е отхвърлен от Туитър и Фейсбук, но това не го обезкуражава да продължи напред. Дори напротив – той споделя в социалните медии, че никога не се фокусира върху неуспехите. „ Фейсбук ми отказаха. Щеше да е чудесна възможност да се свържа с фантастични хора. Очаквам с нетърпение следващото приключение в живота.“ Актън се възползва от многото свободно време и създава приложение, което пет години по-късно Фейсбук купува на стойност 19 милиарда долара. И така при ситуации, които изглеждат неблагоприятни, благодарете за новите възможности и насочете поглед в бъдещето. Вероятно там чака нещо още по-добро.
Да изразим благодарност
След като се научим да изразяваме благодарност към себе си, можем да се научим да я изразяваме и към другите. Най-познатият начин за всички нас е, когато казваме „благодаря“, но понякога е хубаво да не спираме само до там. За да можем да разширим благодарността, можем да продължим нататък, като я направим по-конкретна. Когато сме посетили близки приятели на вечеря, може да кажем: „Благодаря, храната беше страхотна!“, „Ти си чудесен готвач!“, „Страшно се забавлявах, вие сте чудесни домакини“. Освен да изразим устно благодарността си и да сме по-конкретни, можем да помислим и за нещо по-специално. Когато искаме да се отблагодарим на някого, може да разберем какъв тип благодарност би му въздействала най-силно. За едни благодарността идва под формата на писмо или съобщение, за други може да бъде цвете и кутия бонбони или хубава книга и вино. Колкото по-конкретни сме в изразяването на благодарност, толкова по-силно чувство на радост ще събудим в себе си и в конкретния човек. Един важен детайл, който не бива да забравяме е, че винаги трябва да сме водени от вътрешно чувство на искреност и признателност към обекта на нашата благодарност. Да бъдем естествени и искрени е от съществено значение, когато изразяваме благодарност.
Нека го кажем така – за всеки благодарността идва от това да осъзнае, че някой друг е вложил време и енергия за него. Всеки, който се е „жертвал“ в името на нещо, може да разбере. Насочената и конкретна благодарност, поднесена под формата на личен разговор, писмо, жест или подарък, се връща към човека, който я отправя, като бумеранг. Обикновено мигновено или във времето. Така нареченият кръг на обратната връзка на любовта.
Благодарност и доброта
Благодарността е заразна. Колкото повече благодарност показваме, толкова повече получаваме. Това е свързано и с добротата. Ако ти си добър към себе си и другите, и те ще бъдат такива. Толкова е просто. Някой може да възрази, но все пак, ако нашето отношение в изразяването на доброта и благодарност е стабилно във времето и е насочено към конкретен човек, то в голяма степен би променило и неговото отношение към нас.
„Бъдете добри към себе си и след това позволете на добротата ви да залее света“.
Пема Чодрън
Ситуация
Дали сте забелязали, когато „висим“ в задръстване и сме толерантни, правейки път на някого, непосредствено след това ние сме в ситуация, в която на нас ни правят път? Или обратното, някой непознат шофьор прави път за нас? Чувството, което изпиваме, когато сме се „заразили с добро“ въпреки тежкото задръстване, е страхотно. И някак странно се чувстваме добре и благодарни, че виждаме толкова толерантни водачи, въпреки натоварения трафик. Именно тези „малки моменти“ е нужно да уловим, пренесем и запазим в ежедневието си.
История
Един човек носел две кофи с вода всеки ден. Едната кофа обаче била пробита и от нея изтичала вода. Веднъж един познат го попитал: „Защо продължаваш да носиш вода с пробитата кофа?“. Човекът, който носел кофите, посочил пътеката и там, където била здравата кофа, било изсъхнало, а там, където била пробитата кофа, били пораснали чудесни цветя. „Моето несъвършенство“, завършил той, „носи красота на околните.“…
Чувството за благодарност е извисяващо по своята същност. Да се научим да бъдем благодарни за всичко, което имаме, и за всичко, което нямаме, е освобождаващо. Това би ни позволило да гледаме на заобикалящият свят като на една безкрайна възможност за растеж и развитие. Да Бъдем Благодарни!
Литература
Emmons, R. A., & McCullough, M. E. (2003). Counting blessings versus burdens: An experimental investigation of gratitude and subjective well-being in daily life. Journal of Personality and Social Psychology, 84(2), 377.
Kashdan, T. B., Uswatte, G., & Julian, T. (2006). Gratitude and hedonic and eudaimonic well-being in Vietnam war veterans. Behaviour Research and Therapy, 44(2), 177–199. https://doi.org/10.1016/j.brat.2005.01.005
