Какво е негативност? Защо се проявява? Какви типове негативни хора има? Как да се справим с вътрешната и външната негативност?
Негативното ни заобикаля
Събуждаме се от звънящата аларма на телефона, поглеждаме се в огледалото – не приличаме на себе си, и за добро утро – кафето е свършило. Пътуваме за работа, някой е „скочил“ на клаксона, дори двама, трима. Новините по радиото не са по-добри от вчерашните. Колегата до теб обсъжда друг колега как е заслужил порицание от шефа и въобще няма качествата да работи при вас.
Всеки ден, от сутрин до вечер, сме залети от негативност. Вместо да се фокусираме върху малките радости и да ги споделяме, ние негодуваме за нещо или някого. Оплакваме се от децата, от партньорите, от приятеля, който ни говори от един час по телефона как животът му е пълна каша, без да си даваме сметка, че ние правим същото. Критикуваме приятелите си или говорим зад гърба им (клюкарим) неща, които не бихме им казали в очите. Понякога изпадаме в разгорещени спорове под някой пост в социална медия или с близките си. И все пак, едва ли някой се събужда с идеята как да направи деня на друг ужасен, за да му е добре на него. Въпреки това потокът негативност идва отвътре и обикновено се проявява, защото чувстваме заплаха за емоционалните си нужди. Страх, че ще случи нещо лошо (загуба на мир), страх, че няма да ни обичат (загуба на любов), или страх, че няма да ни уважават (загуба на разбиране). Повече по темата за страховете, може да прочетете тук: Страхът – част 1 и Страхът – част 2. От тези страхове се образуват други разнообразни емоции – обида, желание да се наложиш, гняв, несигурност и т.н. За да излязат от нас, те придобиват формата на оплаквания, критики и сравняване с другите – различни поведения. Да вземем например приятелите, които ни задържат на телефона, за да изплачат душата си. Те обикновено изразяват страха си, че ще е случи нещо лошо (загуба на мир). „ Троловете“ в социалните мрежи вероятно изразяват страха си от неодобрение и неуважение. През живота ни се случват лоши неща и всеки от нас влиза в ролята на жертва понякога. Въпросът е, че има опасност да изберем „манталитет на жертва“ и така може да решим, че всичко е позволено – от егоистичното поведение до оплакване по цял ден.
В изследване, проведено в Станфорд, разделят 104 души на 2 групи. В първата група участниците били помолени да напишат есе за период, в който са се чувствали отегчени. Другата група писали есета за период, в който са се чувствали предадени и като жертви. След това участниците в двете групи са помолени да помогнат на изследователите с изпълнението на друга лека задача. Резултатите от изследването показват, че хората, които са писали есе за ролята на жертва, били с 25% по-малко готови да окажат помощ при изпълнението на другата задача. Освен че те били склонни да се държат по-егоистично, били склонни да оставят боклук след себе си и да вземат химикалките от експеримента.
Заразна ли е негативността?
Ние, хората, сме социални същества. Обикновено получаваме това, което ни е нужно, от обкръжението си. Удовлетворяваме вътрешните си нужди от любов, разбиране и мир чрез групата. Мозъкът ни има способността да се приспособява както към хармонични отношения, така и към несъгласията. Несъзнателно се опитваме да угодим на другите, както и да сме в хармония с тях (съгласие). Някои изследвания показват, че голяма част от хората са готови да променят собствената си гледна точка и възприятия, за да бъдат част от групата.
Експериментът на Аш
Соломон Аш провежда изследване през 50-те години със студенти, на които казва, че ще изследва зрението им. Първо, той показва на участниците карта с целевата линия. След това показва карта с три други линии, като едната е дълга колкото целевата. Задачата е била да се посочи коя от трите линии е равна на първата показана (целевата). Аш изследва само 1 участник, а останалите са подставени лица. Те посочват различни отговори като верни и накрая отговаря изследваното лице. Верният отговор бил очевиден, но в 75% от случаите участникът следвал тълпата. Това се нарича „предубеждение на групово мнение“. Нашият мозък предпочита да не се справя с конфликти, а по-скоро да бъдем спокойни в единомислие и да сме включени в групата. Програмирани сме да мислим като част от групата. Това не е лошо, ако сме заобиколени от балансирани и позитивни хора, но в свят, изпълнен с конфликти, обсъждане на другите, конкуриране и негативност, ние започваме да виждаме света подобно на изследването на Аш. За да бъдем част от групата и да намерим там спокойствие, спираме да вярваме на собствените си очи. С колкото повече негативни стимули и ситуации сме заобиколени, толкова по-негативни ставаме и ние.
Други изследвания показват, че при продължителен стрес, който се изразява чрез оплаквания например, хипокампусът се смалява – областта, която отговаря за паметта и логичното мислене. Стрес хормонът кортизол изтощава хипокампуса и по този начин повлиява на имунната система. Ако този процес е продължителен, може да сме податливи на настинки по-честно и да се разболяваме по-лесно.
Какви типове негативни хора има?
Заобиколени сме от негативни поведения и толкова сме свикнали с тях, че през по-голямата част от времето не ги забелязваме. Ето някои типове негативни хора. Може да помислите кои от тях срещате и с кои от тях общувате най-често. А защо да не откриете и своите негативни поведения?
- Оплаквачи – приятелят, който се жалва по телефона без да търси решения. Животът е ужасно проблемен. „Това е най-лошият ден.“
- Жертви – този тип мислят, че светът е срещу тях и прехвърлят проблемите си на другите. „Светът е срещу мен.“
- Неутрализатори – получават комплимент: „Днес изглеждаш чудесно“; тяхното тълкуване – „Значи вчера изглеждах зле?“
- Критици – съдят другите за всяко тяхно решение, независимо какво е то. „Не харесвам мнението ти, ясно ли е?“
- Съперници – сравняват се с другите и са готови на манипулации и контрол. Често омаловажаваме успехите си край тях, защото разбираме, че на тях не им е приятно. „Моят успех е по-успешен от твоя.“
- Командващи – притискат останалите, въпреки че те самите имат ангажименти. „Ти никога нямаш време за мен, дай ми още от твоето време.“
- Контролиращи – проследяват как останалите прекарват времето си и налагат своите идеи и решения. „Можеш да правиш само това, което аз кажа и когато аз кажа.“
Когато разберем, че оплакващият не търси решения на проблема, ще разберем, че не търси и от нас. Това ще ни позволи да осъзнаем, че не трябва да даваме решения. Ако „командващ негативен човек “ ни каже: „Нямаш време за мен“, вместо да отвръщаме и да се оправдаваме, може да кажем: „Да намерим време, което устройва и двама ни“.
Идеята на този списък е да се научим да забелязваме и разбираме тези модели, за да успяваме да се справяме с негативните поведения и така да сме по-спокойни и осъзнати за тях. Ако всички тези категории се квалифицират по един и същ начин, то няма да знаем как точно да се справим в определена ситуация. Когато се научим да различаваме негативното поведение като конкретна негативна черта на характера на някого, ще можем да го разберем по-добре и съответно да действаме по-точно при конкретния тип негативност.
Може да прочетете повече, за това Как да се справим с негативността в част 2.
Литература
Asch, S. E. (1951). Effects of group pressure upon the modification and distortion of judgments. Organizational Influence Processes, 58, 295–303. https://www.gwern.net/docs/psychology/1952-asch.pdf
Sapolsky, R. M. (1996). Why stress is bad for your brain. Science (New York, N.Y.), 273(5276), 749–750. https://doi.org/10.1126/science.273.5276.749
Zitek, E. M., Jordan, A. H., Monin, B., & Leach, F. R. (2010). Victim entitlement to behave selfishly. Journal of Personality and Social Psychology, 98(2), 245–255. https://doi.org/10.1037/a0017168
