Стилове любов. Как я изразяваме? Какво търсим? Какво ни привлича? Кои са твоите цветове?
Цветно колело на любовта
Канадският психолог Джон Алан Лий създава теория за видовете любов, която описва в книгата си „Цветовете на любовта“ (1973). Авторът стъпва на идеята, че както при смесването на два цвята се получава нов цвят, така и при смесването на два любовни стила се получава нов стил любов. Лий използва тази аналогия, за да създаде теорията си за “цветно колело на любовта”, и описва 6 основни стила любов, като ги изобразява с цветове и използва латински и гръцки думи за наименованията им. При смесването на първичните цветове се получават вторични. Например от червеното “ерос” и комбинацията му със зелено “сторге” се получава оранжево, което описва вторичният стил любов „агапе“. От смесването на първични и вторични цветове се получават третични цветове и видове любов.
Според автора, както при смесването на различните цветове се получават нови, така стилът любов на всеки човек е комбинация от смесването на няколко основни стила любов.
Първични стилове любов
Ерос (EROS)
Ерос е гръцката дума за страстна, сексуална и романтична любов. От нея произлиза думата „еротичен“. Лий описва ероса като страстна, физическа и емоционална любов. Хората с този стил на любов искат да си доставят взаимно удоволствие и да задоволяват сексуалните желания на другия. Те търсят естетическа наслада и удовлетвореност в секса. За хората с този стил е важно да създадат сексуална сигурност в партньора. Те се стремят да не допускат трети лица в техните взаимоотношения. Това е един силно чувствен, интензивен, страстен стил на обич. Тези хора избират партньора си по интуиция и химията, която усещат. Те са много по-склонни да кажат, че са се влюбили от пръв поглед в сравнение с другите стилове.
Еротичните любовници гледат на брака като на удължен меден месец, а на секса като на върховното естетическо преживяване. Обръщат се един към друг с думи като „секси“, „сладкишче“, „захарче“. Те искат да споделя всичко с човека до себе си и да знаят всичко за него. Обикновено го идеализират. Еротичният любовник реагира на критики от страна на партньора си с огорчение и силна болка. Реакцията му към отделяне от партньора е реакция на агония и отчаяние. Тези, които споделят другите стилове любов, биха гледали на еротичните любовници като на излезли от реалността или хванати в капана на своята фантазия. Отделянето на хормони на удоволствието и силните емоции създават чувство на дълбока свързаност и желание за още повече любов и контакт с партньора. Това създава чувство за сигурност и в двамата. Недостатък е възможността от разпад на чувството за привличане и опасността от това да се окаже, че живеят в свят на фантазии. Това изисква от партньорите да се грижат за поддържането на пламъка и страстта в сексуалните си взаимоотношения. В най-крайния си вариант еросът може да бъде олицетворение на наивността. Един партньор, който не е толкова склонен към секс, може да усеща своето физическо тяло като възприето за даденост и да гледа на еротичния си любовник като на човек, търсещ задоволяване на плътските си желания.
Примери за ерос може да намерите в следните филми: „Синята лагуна“, „Завръщане в Синята лагуна“, „Хубава жена“, „Работещо момиче“ и „Момичето с перлената обица“ (The Blue Lagoon, Return to the Blue Lagoon, Pretty Woman, Working Girl, and Girl with a Pearl Earring).
Отличителни черти според Лий:
-
- Чувство на силна физическа и емоционална обвързаност
-
- Започва с партньор, който е непознат и предизвиква незабавно чувство на вълнение
-
- Изключва външни хора, но няма чувство на притежание
-
- Търси ранната сексуална авантюра, разнообразие и техника
-
- Готов е да се влюби и да поеме съответните рискове
Лудус (LUDOS)
Лудус означава „игра“ на латински. Лий използва термина, за да опише онези, които гледат на любовта като на желание да се забавляват заедно, да имат занимания вкъщи и навън, да се закачат, да се глезят и да си правят безобидни номера един на друг. На влюбването, привличането и вниманието също се гледа като на част от играта. Лудическите влюбени искат да се забавляват, колкото се може повече. Когато не търсят стабилна връзка, рядко или никога не се обвързват прекалено дълбоко с един партньор. Често може да имат повече от един партньор по едно и също време. Те не споделят истинските си мисли и чувства с истинския си партньор, особено ако смятат, че може да имат някакво предимство от това. Очакването може да е, че и партньорът мисли по същия начин. Ако се създаде връзка, тя може да е с цел да се забавляват и да се отдават на занимания заедно. Този любовен стил носи със себе си вероятността от изневяра. В най-крайната си форма лудическата любов може да се превърне в пристрастеност към секс.
Примери за лудус можете да срещнете във филми като „Опасни връзки“, „Секс игри“ и „Деца“ (Dangerous Liaisons, Cruel Intentions, and Kids).
Сторге (STORGE)
Сторге е гръцката дума за „фамилна любов“. Лий определя Сторге като израстваща бавно от приятелството и основана повече върху общите интереси и отдадеността един на друг отколкото на страстта. Въпреки това той избира думата Сторге вместо Филиа (Philia – обичайната дума за приятелство).
Съществува любов между братя и сестри, съпрузи, братовчеди, родители и деца. Сторге налага определена лоялност към семейството, отговорности, задължения и правомощия. Общото местообитание играе ролята на убежище за своите членове. Всички членове на семейството преминават заедно през трудностите. С изключение на брака всички други връзки често съществуват по кръвна линия, откакто хората се познават. В брака една двойка, която преди не си е оказвала такъв тип любов, си обещава да разшири и да установи тази любов и да сформира нова връзка на родство. Пред външния свят членовете на семейството отдават почит един към друг. Те смятат, че обидите подкопават репутацията за сплотено семейство. В много правосъдни системи член на семейството не може да свидетелства срещу друг пряк член на семейството за престъпление, което се е случило извън него. Сторгическата любов често израства постепенно от приятелство или от продължително съжителство. Приятелството в някои случаи може да оцелее дори и при раздяла.
Примери за сторге може да се видят във филми като „Любов и баскетбол“, „Когато Хари срещна Сали“ и „Зак и Мири снимат порно“ (Love & Basketball, When Harry Met Sally…, and Zack and Miri Make a Porno).
Отличителни черти според Лий:
-
- Не търси любов, но е готов за нея, когато я срещне
-
- Умерено притежателен, но без да е прекалено ревнив
-
- Вярва, че любовта идва от приятелството, но не е цел в живота
-
- Има сексуални желания едва след като двамата партньори са вече ангажирани един към друг
Вторични типове любов
Според цветното колело на Лий, съществуват три вторични типа любов: мания, агапе и прагма (mania, agape, and pragma).
Мания (MANIA)
Мания е гръцката дума за „умствено разстройство“, откъдето произлиза думата „маниакален“. Лий определя маниакалната любов като произтичаща от желанието да държиш партньора си на пиедестал и силната нужда да обичаш. Да бъдеш обичан по същия начин, виждайки нещо специално във взаимоотношенията. Този вид любов води партньора до лудост и вманиаченост. Върху цветното колело той е представен с лилав цвят, смесица от цветовете на лудус и ерос.
Вманиачените любовници говорят за техните партньори с думи на притежание и суперлативи. Чувстват нужда от своите партньори. Тази вид любов се изразява като средство за спасение или затвърждаване на ценности. Вманиачените любовници откриват партньор на случаен принцип. Нямат предварителна представа за тяхното финансово състояние, образование, произход или личностни характеристики. Недостатъчният израз на маниакална любов от партньора може да стане причина на него да се гледа като на сдържан, материалистичен и откъснат от връзката. Ако надхвърли определени граници, манията става фикс-идея и прераства в зависимост. По този начин обсебените маниакални любовници могат да изпъкнат като ревниви и търсещи притежание. Един пример от реалния живот може да се открие в нещастния случай на Джон Хинкли-младши (John Hinckley, Jr.), човек с психични проблеми, който се опитва да убие тогава действащия президент на Щатите Роналд Рейгън в заблудата си, че това ще накара актрисата Джоди Фостър най-накрая да отвърне на неговата вманиачена любов.
Вманиачената любов е основна тема във филмите „Любов без край“, „Фатално привличане“, „Мизъри“ (по Стивън Кинг), „Изсвири Мисти за мен“, „Зловеща страст“ и „Шофьор на такси“ (Endless Love, Fatal Attraction, Misery, Play Misty for Me, Swimfan, and Taxi Driver).
Отличителни черти според Лий:
-
- Силно желание да се влюби, с очаквания за болка
-
- Бързо бива обзет от мисли за партньора
-
- Насила кара партньора да показва чувства на привързаност
-
- Лесно се разочарова и не изпитва удоволствие от сексуалната близост
-
- Чувство на притежание и ревност
Агапе (AGAPE)
Агапе произлиза от гръцката дума за „алтруистична любов“. Лий описва агапе като най-чистата форма на любов, извлича определението за любовта от това да си всеотдаен към партньора и да изпитваш любов, бидейки такъв. Този човек има желанието да преживее трудностите, които произлизат от ситуации, свързани с партньора му. Основава се на непоклатима отдаденост и на безусловна и безкористна любов, която е готова на всичко. Това е неизгасваща любов на състрадание и себеотрицание. Агапе често се споменава с препратки към религията и се обозначава с оранжев цвят.
Агапичните влюбени гледат на партньорите си като на благословия и искат да се грижат за тях. Те изпитват по-голямо удоволствие от това да дават в една връзка отколкото да получават. Те остават верни на партньорите си, за да не им причинят болка, и често чакат търпеливо своите партньори след раздяла. Агапе изисква да можеш да прощаваш, да си търпелив, верен и да желаеш да правиш жертви за своя партньор. Агапичният влюбен вярва, че такава любов е безусловна, въпреки че влюбените в такава позиция рискуват да страдат заради липсата на внимание към техните собствени нужди. Предимството на агапичната любов е в щедростта. Недостатък е, че тя може да доведе до чувства за вина и некомпетентност в партньора. Възможно е да се възползват от него. В своята девиантна форма агапе се превръща в мъченичество. Мъченичеството за един принцип е нещо приемливо; мъченичеството, за да запазиш една връзка, се счита за психологически нездравословно.
Примери за агапе може да се открият в книги и филми като „Дарът на мага“ от О‘Хенри, Пенелопа в „Одисея“ на Омир, „Мисията“, „Някъде във времето“, „Титаник“, „Лудо сърце“, „Форест Гъмп“ и в Библията (The Gift of the Magi by O. Henry, Penelope in Homer’s Odyssey, The Mission, Somewhere in Time, Titanic, Untamed Heart, Forrest Gump, and the Bible).
Отличителни черти според Лий:
-
- Привличане към няколко типа хора
-
- Често се вижда с хора, така че е вероятно да започне връзка с непознат
-
- Изпитва загриженост към всеки партньор, с когото е
-
- Не е ревнив, нито обсебващ
-
- Наслаждава се на секса и търси подобрение в него
Прагма (PRAGMA)
Прагма идва от гръцката дума за „делови“, откъдето произлиза и терминът „прагматичен“. Лий дефинира прагма като най-практичният вид любов, която не е задължително да произтича от истинска романтична любов. По-скоро прагма е удобен вид любов.
Прагматичните любовници са на мнението, че изпълняват задължение, което те виждат като рационално и реалистично. Докато те може да са искрени за това, че самите те се смятат за полезни някому, от това произтичат и техните очаквания към партньора и тяхната връзка. Те имат склонност да избират или отхвърлят партньори според това, което те възприемат като желани, съвместими черти. Прагматичните любовници търсят стойност в техните партньори и в крайна сметка искат да работят с тях за постигането на една обща цел. Практичността и реализмът на прагматичната любов често допринасят за дългата връзка, стига през това време общите цели и ценности да останат споделени. Прекомерното разсъждение в тази насока води до това една връзка да бъде разглеждана заради нейната полезност или като търговия, или като средство за размяна. Отношенията в една прагматична връзка може да се превърнат в презрение или да станат токсични, ако единият партньор гледа на другия като на бреме. Акцент в прагматичните взаимоотношения се слага върху печалбата, достъпа до облаги, грижата за децата или домакинството. Когато е форма на коопериране и симбиоза, на прагматичната любов не трябва да се гледа негативно. В колективистичните култури, където се практикува бракът по сметка, прагматичната любов се среща често. Ценностите са споделени между двойките в развиващите се страни, където оцеляването и създаването на богатство са приоритет над други стремежи.
Примери за прагма може да се открият в книги, филми и сериали, включително в „Обикновени хора“, „Гордост и предразсъдъци“ (героинята на Шарлот) и „Къща от карти“ (Франк и Клер Ъндърууд) (Ordinary People, Pride and Prejudice (Charlotte), and House of Cards (Frank and Claire Underwood)). Политическите бракове също се смятат за пример на прагматична любов.
Отличителни черти според Лий:
-
- Сигурен в това какъв тип хора предпочита
-
- Започва връзка с вече познат човек
-
- Вярва, че любовта в една връзка е желателна за щастлив живот
-
- Очаква взаимност на чувствата
-
- Вярва, че може да се намери път към сексуалната съвместимост
Третични типове любов
Лий дефинира девет третични вида любов, които са комбинация от предишните шест типа. Всяка комбинация включва по един първичен и по един вторичен вид:
-
- Маниакален ерос
-
- Маниакален лудус
-
- Маниакален сторге
-
- Агапичен ерос
-
- Агапичен лудус
-
- Агапичен сторге
-
- Прагматичен ерос
-
- Прагматичен лудус
-
- Прагматичен сторге
Въпреки че Лий именува третичните видове любов по отделно, той никога не успява да намери достатъчно доказателства, за да ги отличи един от друг напълно.
Литература
Lee, J. A. (1978). Lovestyles. Abacus.
