Страхът – част 1

Лоши ли са страховете? Как се проявяват в ежедневието ни? Няколко техники за „запознаване с тях“. Как да се справим? 

Смел и силен воин седи начело на армията си. Борави най-добре от всички с меча си. Непоколебим и безстрашен. Той има роднини и приятели и в двете враждуващи страни. За първи път страхът го изпълва. Воинът сваля меча си, обзет от парализиращ страх и ужас. 

Всеки от нас е преживявал и вероятно преживява моменти, изпълнени с интензивен страх и тревожност.  От малки ни учат, че страхът е негативен, като ни казват пряко или непряко: „не се страхувай“, „не се дръж като дете“, „момчетата не плачат“. Страдащото и плачещо дете се приема като по-слабо и става обект на осмиване от връстниците си. Запаметяваме това разбиране от малки и приемаме, че страховете са нещо лошо, грозно и унизително. Поради това смятаме, че те трябва да бъдат пренебрегвани и да се крият от околните, а понякога и от самите нас. Страха обаче има и друго лице. Истината е, че никога не можем напълно да елиминираме всички проблеми, които ни тревожат. Не можем да контролираме икономическите, политическите, личните и социалните условия, така че да живеем напълно освободени от ситуации, предизвикващи тревожност и това е напълно нормално. Тайната обаче се крие в това как да извлечем полезната страна на страха. Да контролираме света или да контролираме как ние приемаме страховете си? Какъв е техният смисъл? Лоши ли са (както са ни учили) или напротив – имат своето предназначение и смисъл? Освен предупредителния сигнал на страха, който ни уведомява за опасност, е важно какво правим с този сигнал. В голяма част от случаите обикновено изпитваме тревожност по отношение на ежедневни проблеми – работа, пари, взаимоотношения и други. Ако се вкопчим в тревожните мисли и страхове, те се затвърждават, повтарят и се превръщат в токсични. 

За да успеем да извлечем полезното от страха и да го използваме като вътрешно гориво, е нужно известно осъзнаване за него. Да разберем какво всъщност ни тревожи. Страхът може да заеме формата на нещо привидно ясно за нас – тревожност от изпити например, а всъщност истинската му форма да е добре „покрита“ под пластове рационално мислене и обяснения.  Така например, ако се страхуваме как ще се представим по време на изпити – страх, който мислим, че познаваме, в процеса на задълбоченото му изследване може да открием, че страхът ни всъщност е: „Kакво ще си помислят близките и приятелите ми за мен? Какво ще си помислят за моето представяне и за мен самия?“. Ако при осъзнаването на страха продължим да дълбаем с ясни и постоянни въпроси „Oт какво всъщност ме е страх?“, можем да открием още по-потиснат такъв. Всъщност, можем да стигнем до тази част от детството си, в която виждаме как се опитваме да се харесаме на родителите си и как се опитваме да ги направим щастливи. Това е историята на Джей Шети, автор на книги за личностно развитие и духовно израстване.  И така в стремежа си да разберем привидно познат страх, може да достигнем до същността му – корените на страха.

Практическа задача

Фокусирайте се за известно време върху определен страх. Може да го направите с отворени или затворени очи. Открийте го. Опитайте да почувствате начина, по който го усещате в тялото си, когато се появи. След това си задайте въпроса: „От какво ме е страх всъщност?“.  Правете това толкова време и толкова пъти, колкото е необходимо, докато стигнете до вашите „корени“.

Ако успеем да подхождаме така към страховете си, бихме могли да ги идентифицираме по-лесно и да се заемем с  мисловните и поведенчески схеми, които те са изградили. Бихме могли да открием  какви възможности и перспективи се крият в страха. 

Страхуваме се от самият страх

Има нещо което бихме могли да наречем страх от страха. Това са онези моменти, в които си казваме: „Страх ме е да шофирам“, „Страх ме е от провал“, „Страх ме е да не ме изоставят“ – безброй примери. Всъщност, се страхуваме да се страхуваме и така забравяме, че улисани в страхове, можем да пропуснем възможностите, които страхът предлага. Тези възможности, които помагат за неговото по-дълбоко разбиране. Ако успеем да се  научим как да разпознаваме сигналите на  страха, можем да го използваме като инструмент за откриване на повече възможности от които да имаме истинска полза. 

В изследване, проведено в Аризонската пустиня, учени създават биосфера от стъкло и стомана. Осигуряват пречистен въздух, чиста вода, богата почва и естествена светлина. Тяхната цел била да създадат отлични условия в пустинята за флората и фауната. Когато дърветата в сферата достигали определена височина обаче, падали, въпреки чудесните условия. След много опити и анализи изследователите достигнали до извода, че са пропуснали един важен детайл при провеждането на експеримента – в биосферата липса вятър. Вятърът – едно от естествените условия, при което дърветата растат високи и силни. С негова помощ те развиват силни и дълбоки корени и така успяват да стоят изправени. Ако борбата с вятъра при израстване е толкова важна, тогава колко е важен страхът за нас и как да работим с него? Дали страхът е лош? 

Ако престанем да гледаме на страха като нещо негативно и разберем, че е потенциално полезен, значи сме поели по пътя на промяната.  

Стрес и страх

Когато става дума за стресови ситуации и опасности (реални и виртуални), трябва да знаем, че мозъкът ни не прави разлика между реално и виртуално. В моменти на опасност мозъкът ни крещи: „Заплаха!“ независимо дали играем игра или преживяваме нещо и кара тялото да реагира. Съществуват 4 основни емоционални реакции. Първите две са краткосрочни – замръзваме или изпадаме в паника. Вторите две са дългосрочни. Те ни карат да бягаме или да заровим страха дълбоко в себе си. Тези реакции обикновено пречат да използваме страха продуктивно. За да променим връзката си със страха, първо е нужно да променим разбирането за него. 

Как да работим със страха 

Всяка една от 4-те емоционални реакции служи за разсейване от страха. Бидейки разсеяни, нямаме възможност да работим с него. За да променим страха, е нужно да го осъзнаем. Да си дадем сметка за съществуването му. За неговото трансформиране е нужно да се научим да го приемаме. 

Да приемем страховете

За да успеем да приемeм нещо, е необходимо да признаем, че то съществува. Включително страхът и болката. Като начало може просто да дишаме и да си кажем мислено – „виждам те“, „чувствам те“, „знам, че съществуваш“, а не да бягаме и да се лъжем, че не чувстваме страх. С тази техника за осъзнатост към страха правим връзка с него и признаваме съществуването му. Той става реален. Насочвайки внимание към страха си, ние се „сприятеляваме“. Така, когато той се задейства в реална ситуация, можем спокойно  да работим с него. По този начин успокояваме физическите и менталните реакции при среща. Когато практикуваме това, заставаме срещу страха си, признаваме го и можем да функционираме по-добре в негово  присъствие. 

Оценка на страха

Може да вземете лист и да начертаете линия. В единия край може да запишете 10, а в другия – нула. След това запишете това, от което ви е страх най-силно, с оценка 10. Нещо наистина плашещо. После отбележете актуалния си страх. Така ще можете да го оцените и да видите неговата сила в текущия момент спрямо най-плашещото, което сте записали. С тази техника можете да оценявате страховете, когато се появят. Това ни помага да го видим в нова перспектива и да работим със страха по нов начин спрямо най-страшното, което може да се случи. Може след като работите с определен страх, да го запишете отново и да видите къде се намира сега от първата му оценка. Дали интензивността му намалява?

Потърсете схемите на страха 

Освен да приемем страха, е необходимо да го опознаем. За да стане това, трябва да си дадем сметка кога и при какви обстоятелства се появява. Добро помощно средство е да използваме въпроса: „Кога те чувствам?“ искрено и целенасочено, толкова пъти, колкото е необходимо за нас. Джей Шети споделя, че винаги, когато започва да се тревожи за родителите си, долавя, че зад тази тревога се крие дълбоко вкорененият страх: „Какво всъщност ще си помислят другите за мен?“. Когато той си дава сметка за това, споделя, че този страх е оказвал влияние върху действията в живота му. Сега, когато му предстои важно решение, винаги се пита: „Дали това решение не е повлияно от мисълта как ще ме възприемат другите?“. „ По този начин мога да използвам осъзнаването на страха си като инструмент, който да ми помогне да вземам решения, които наистина отговарят на ценностите ми.“ – казва той. 

Причина за страха – привързването

Не бива да забравяме, че въпреки, че правим връзка със страха, той е нещо отделно от нас и не ни определя. Когато сме във вихъра на емоции, често казваме „ядосан съм“, „ изплашен съм“. Ако променим малко тези думи, биха звучали така: „чувствам се ядосан“, „чувствам се изплашен“. Тази промяна е малка и може да изглежда незначителна, но тя е съществена, защото поставя емоциите ни на правилното място. По този начин, успяваме да освободим малко пространство между нашите емоции и ситуацията. Това ни дава възможност да проследим страха и да вземаме решения без да съдим и така успяваме да преценим ситуацията трезво и спокойно. Когато си даваме сметка, че страхът и емоциите не ни определят, а са нещо, което преживяваме, можем да сме наясно какво чувстваме в определен момент и защо. Когато проследим страха си до неговите корени, може да забележим, че той е свързан с привързването (вкопчването).  Необходимостта ни да контролираме и притежаваме нещата, които искаме и чувстваме. Вкопчваме се в материалните си притежания, понякога в това, което смятаме за себе си, в това, което мислим за партньора и семейството, в чувствата си и т.н. Смятаме, че материалните  придобивки и стандартът на живот ни определят. Ако се замислим, ще забележим, че всичко, което смятаме, че притежаваме – от дома си до партньора, е непостоянно и несигурно. В известен смисъл, то притежава нас, тъй като когато се вкопчим в нещо, му даваме разрешение да ни управлява. От тук се появява чувството на болка и страх от загуба. 

Полезни и вредни страхове 

Според Джей Шети и неговите учители има два вида страх – полезен и вреден. Полезният е този, при който можем да променим известни обстоятелства. Имаме проблеми със стомаха, отиваме на лекар и прилагаме нова диета, която дългосрочно оказва благоприятен ефект върху тялото ни. Вреден страх – този, над който нямаме никакво влияние и контрол – всеки от нас се страхува да не загуби своите близки. Това е страх от смъртта и ние не можем да го контролираме. Можем, обаче вместо това да опитаме да прекарваме повече време с важните за нас хора. Ако действаме така, ние ще бъдем щастливи, че отделяме повече време на близките, те също ще бъдат, че имат повече време с нас. Хубаво е да насочваме вниманието си към това, което можем да променим, а не към това, което не можем. Именно това е начинът, по който можем да извлечем ползата от страха и да превърнем вредните страхове в полезни.

Как да се справим със страховете си може да прочетете в Страхът – част 2

„Не е възможно да контролираш всички външни събития, но ако можеш да контролираш ума си, защо е нужно да контролираш други неща?“

Шантидева