В част 1 разгледахме Негативността, в тази част ще разгледаме как да се справим с нея.
Как да се справим с негативността, която идва отвън?
Обективно наблюдение
За да се справим по-ефективно с конфликтите, е необходимо да се отдръпнем от определената ситуация. Целта на този подход е да освободим емоционалния заряд на момента. Да не реагираме емоционално, а да се опитаме да реагираме рационално.
„Няма заповед, която казва, че трябва да се разстройваме заради начина, по който се отнасят другите хора с нас. Причината да се разстройваме е, че имаме програма, която казва: ако се държи отвратително с мен, не мога да съм щастлив или да се чувствам добре.“
Отец Томас Кийтинг
Вместо да отвръщаме на лошото отношение на някого, може да откажем да се чувстваме разстроени и да не отговаряме на негативното с негативно. Отдалечаваме се не физически и буквално, а емоционално. Разглеждаме ситуацията не от нейния център, а като страничен наблюдател. Това ще ни позволи да не осъждаме човека, точно както не желаем да осъждат нас според лошите ни дни. Вероятно човекът наранява с поведението си, защото самият той се чувства наранен. Да влезем в ролята на обективен наблюдател означава да позволим на човека да изрази емоциите, които преливат, без те да повлияят на нашето поведение и вътрешен мир. Без да ставаме осъждащ и без да влизаме в центъра на негативната ситуация.
„Ако можеш, помагай на другите. Ако не можеш да направиш това, поне не им вреди.“
Далай Лама
Да спрем клюкарстването
Не знам дали си даваме сметка каква част от времето си прекарваме, за да клюкарим по нечий адрес. В ситуации, в които някой попита: „Не смяташ ли, че се е облякла ужасно?“ или „Мисля, че въобще не трябваше да го назначават“, е добре да осъзнаем,, че ни въвличат в безкраен поток от негативност, изразяваща се чрез обсъждане на другите. Да критикуваме другите не ни прави по-добри от тях. Обикновено чрез критика и клюкарене ние се поставяме по-високо и смятаме, че превъзхождаме останалите. Ако се замислим обаче, ще осъзнаем, че срещу негативната черта на някой обикновено има поне 10 позитивни. Успеем ли да мислим така за другите, ще може да мислим така и за себе си. Когато влезем в режим на самокритичност, ще се сетим, че освен негативни страни имаме поне два пъти повече позитивни. Ако избягваме да критикуваме другите и да клюкарим по техен адрес и вместо това се фокусираме върху себе си и своите силни черти, това би било много по-полезно „похарчено“ време.
„Не отделяй внимание на това, което другите правят или не правят. Насочи го върху това, което правиш или не правиш ти.“
Буда
Принципът 3 към 1
На всеки негативен човек, който срещаме и с който общуваме, се падат по трима, които ни извисяват. Опитайте се да се заобиколите с такива хора и се учете заедно. И тук не казвам да игнорираме останалите си приятели, а по-скоро да плануваме времето си така, че през по-голямата част от него да се обграждаме с хора, с които можем да растем и да се развиваме. Когато сме обградени с позитивно мислещи хора, се справяме по-лесно с негативните поведения на останалите и със своите собствени. Оставаме по-осъзнати и имаме потенциала и стремежа да сме полезни за себе си и за другите.
Правилно разпределение на времето или здравословни граници
Някои предизвикателства, с които се налага да се справяме, се дължат на това, че сами позволяваме някой да ни ангажира. Някоя негативна личност желае да ни разкаже за проблемите с шефа или пък някой приятел за проблемите с жена му. В това няма нищо лошо, но при условие, че тяхната негативност не се прехвърля върху нас. Това е възможно, ако се научим да поставяме здравословни граници и да не приемаме емоционалния товар на другите.
Преценете колко време може да отделяте на хората според негативността, която излъчват. Ако носят силен негативен заряд, може да успеете само с час на месец. С други може да бъдат 2 часа на седмица и т.н. Преценете времето си с всеки и не го превишавайте. Чрез тази преценка на времето можете да поставите здравословните граници, от които се нуждаете, когато контактувате с негативни хора.
Не сме спасители
Ако някой се нуждае от изслушване, го изслушайте, като се опитате да не хабите много енергия. Не е нужно да решавате проблемите му. В стремежа си да ги решите може да останете разочаровани, защото вероятно човека няма да разбере и приложи съветите, които му давате. Да си представим ситуация, в която някой ваш приятел не може да плува и започва да се дави. Вие сте отличен плувец и може да успеете да го спасите. Обаче ако плуването ви е нормално или средно, има вероятност, докато се мъчите да го спасите, да повлече и вас и да не успеете да спасите нито него, нито себе си. Не винаги плуваме достатъчно добре, за да помогнем на давещия се. Затова по-добре извикайте спасител. Насочете го към правилните хора според ситуацията.
Как да се справим с негативността, която идва отвътре
След като веднъж се научим да разпознаваме външните негативи, ставаме по-възприемчиви и разбиращи за собствените. Естественият път за разчистване на хаоса е отвън навътре. Понякога прехвърляме отговорността за негативните си преживявания на външни обстоятелства, но истината е, че те често идват от нас.
Виж, спри, промени
Повечето от нас, а вероятно всички, не успяваме да регистрираме негативните си мисли. Това ни пречи да ги разгледаме и съответно да ги променим. Техниката, която може да използваме, е свързана с пречистване на мислите. Например монасите говорят за процес на осъзнаване, анализиране и коригиране. Първо си даваме сметка за дадено чувство – ВИЖ, после спираме да правим, каквото правим, за да можем да го разгледаме и да разберем откъде идва – СПРИ. Третата стъпка е да променим – изработваме нови стратегии и ги прилагаме – ПРОМЕНИ. Тези етапи помагат в определени негативни моменти да разберем какво се случва, да реагираме по най-полезния начин и да се научим на нещо ново.
Да осъзнаваме негативното означава да се научим да виждаме собствените си токсични импулси. Да се научим да ги разпознаваме. Може да се опитаме да не критикуваме, да не се сравняваме и да не се оплакваме поне за седмица. Всеки провал може да се отбелязва с чертичка и в края на седмицата да видим дали чертичките намаляват или се увеличават. Целта на това е да намалим собствената си негативност. Също, би било полезно, ако записваме негативните коментари, които отправяме към другите, за да можем да ги разгледаме след това и така да анализираме собственото си поведение. По този начин може да видим дали отправяме забележки за външния вид по отношение на работата или нещо друго. Това ще ни позволи да забележим областите, в които сме по-чувствителни и към които отправяме критики. Може да запитаме себе си защо толкова критикуваме работата на някого. Може би самите ние не сме доволни от нашата собствена работа.
Виж
История за подозрението. ………………………………
Един зъл крал отишъл при добрия. Когато сервирали храна, злият крал поискал да размени чинията си с добрия. Той подозирал, че храната е отровена. Добрият се засмял и това още повече объркало злия. Той отново помолил да разменят храната. И така, тази вечер злият крал не вечерял…
Подобно на тази история и ние може да изразяваме нашата собствена подозрителност, като я проектираме върху другите. Може да не поискаме желаното повишение в работата, само защото подозираме, че шефът не ни харесва и няма да ни повиши. Това със сигурност ще ни спре да опитаме и да се развиваме в дългосрочен план. Ако обаче се научим да си даваме сметка за собствената негативност и да я виждаме, ще можем да контролираме негативните импулси, а това ще ни помогне да вървим по пътя, който искаме.
Спри
След като сме се научили да си даваме сметка за собствената негативност, следва да се заемем с нея. Когато уловим негативност, най-доброто, което може да направим, е да поемем дъх и да анализираме ситуацията. Обърнете внимание дали в такъв момент челото ви е намръщено, дали устните са стиснати. Спрете и поемете дъх, за да отпуснете мускулите. След като в етапа „виж“ сме се научили да забелязваме негативните мисли, в етапи “спри” е време да се научим да не избълваме поток от негативни думи. Вероятно ще се окаже, че всъщност имаме много по-малко за казване отколкото преди. В началото може да изглежда неловко, особено ако сме решили да спестим оплакването и критикуването пред някой и изпаднем в мълчание. Избрали сме вместо това да не казваме нищо и да не “заразяваме” другите с негативност. Ако критикуваме брака на някого, това не означава, че нашият е по-добър, или ако отправяме критика към колега, че ние работим по-добре от него. Осъждането създава илюзия, че ако критикуваш някого, то значи се справяш по-добре. Именно обратното е – точните и премерени думи ни движат напред. Когато сме се научили да „виждаме“ и да „спираме“ негативността в себе си, може да действаме в посока промяна на възприятията.
Промени
Когато съумеем да стигнем до етапа на промяна, след като сме изчистили негативността от ума си, думите и сърцето, преминаваме към коригиране. Обикновено когато някой попита „как сме“, отговаряме добре, зле и т.н. До голяма степен отговаряме така, защото знаем, че въпросът е формален и трябва да преминем през него. Въпросът е, че ние подхождаме така и към негативността си. Затова е добре да сме по-конкретни и да променим думите. Може вместо „ядосан съм“ да кажем: „защитавам се“, например. По този начин ние запазваме собствената си осъзнатост за ситуацията, което ни помага да я променим към по-полезна за нас. Когато комуникираме неосъзнато, голяма част от информацията се губи и оставаме неразбрани. Например в ситуация, в която имаме проблем, че партньорът ни закъснява след работа, вместо да се оплакваме на приятел, който не може да ни помогне, по-добре да насочим осъзнато енергията си към партньора. Може да кажем: „Бих се радвал/а, когато разбереш, че ще закъснееш, да ми кажеш, защото иначе се чувствам ядосан/а.“ Ако ние самите сме наясно със собствената си негативност, то ние ще можем да я управляваме по-добре, да я насочваме правилно към обекта, и няма да я предлагаме на хора, които няма как да решат проблемите ни. Когато се научим да оставаме осъзнати за негативните си емоции, можем да действаме и променяме това, което е необходимо.
Негативността е естествена част от живота и не е нужно да я сведем до абсолютен минимум, но може да опитваме да стигнем до корените на негативността и да я разберем. Да останем осъзнати, да открием от къде идва в нас самите и в другите. Ясно и целенасочено – виждаме, спираме, променяме. Разбираме я, анализираме и изработваме нови стратегии за справяне с нея.
