Жулиета Ангелова
„Когато сте в състояние да създадете себе си по начина, по който искате, можете също да създадете съдбата си по начина, по който искате.” – Садхгуру
Казвам се Жулиета Ангелова и съм психолог. Завършила съм Нов Български Университет със специалност „Клинична психология“. Преминала съм стаж в МБАЛНП по неврология и психиатрия „Свети Наум“ и през допълнително обучение в школата по „Позитивна психотерапия“ (ППТ). Провеждала съм различни изследвания в областта на Когнитивната наука и други. В момента съм консултант по метода на ППТ, психотерапевт под супервизия и член на „Дружеството по Позитивна психотерапия България“ (ДППБ). Може да намерите повече информация за метода ТУК. В момента се обучавам в “Българска Асоциация по Хипноза и Хипнотерапия” и в майсторската програма на школата по “Позитивна психотерапия”.
Да оставим формалностите
Инструкторът ми по кормуване казваше: „Не книжката кара колата, а ти“. Мисля, че го разбрах…
Смятам, че психотерапевтичната работа не се дължи на академични знания. Вярвам, че работата на психолога е работа върху емоциите. Работа върху разбиране на отсрещната страна и споделянето с емпатия. Създаването на пространство, в което се чувстваш сигурен и защитен. Пространство, в което можеш да „отвориш“ душата си без страх, че ще те съдят. В психотерапевтичния кабинет не давам готови решения. Там с малки крачки и постоянство се стремим към изграждането на автономност и самостоятелност. В психотерапевтичния кабинет си задаваме въпроси. Проучваме ги и ги изследваме. Опитваме се да открием нужните отговори. Изграждаме възможност за себеразвитие и откриване на нужните решения. Работата на психолога е да подкрепя човека по пътя „към себе си“. Вярвам, че където се крие проблемът, там се крие и неговото решение. Вярвам, че отговорите на всички въпроси са в нас самите. Вярвам, че заедно можем да се учим. И вярвам, че задаването на въпроси и пътят, по който вървим, е също толкова важен, колкото и търсеният резултат накрая.
Как се срещнах с психологията?
По време на лекция един професор каза: „Да запишеш психология не е случайно, тук няма случайни хора. Има нещо, което търсите…“
Професорът беше прав. Аз избрах тази специалност след голяма криза в живота си. Исках да открия отговорите тогава. Толкова ми беше трудно в онзи момент, че за първи път си записах час при психолог. Чувството беше ново и много различно за мен. Там в кабинета на психоложката започнах да се променям. Бавно, но сигурно. Започнах да разсъждавам на глас и да анализирам емоциите си. Действията, които предприемах – също. Започнах да се уча да виждам нови гледни точки и перспективи пред себе си. Постепенно светът започна да изглежда различно. В края на терапията, през която преминах, тя ме попита: „Защо не кандидатстваш психология? Смятам, че би ти се отдавало“. Аз останах доста изненадана от това предложение, но след известно време се замислих над думите й и разбрах, че работата ми с психологията няма да приключи до там. И така трудната ситуация тогава и един обикновен въпрос ме заведоха в университета. И да, бих казала, че професорът добре познаваше студентите си – ние търсехме нещо. Ситуацията, в която се намирах – тази, в която бях избрала да се намирам, ме поведе по пътя на търсенето. През болката и отчаянието, които изпитвах тогава, стигнах до откриването на вътрешните си желания и ги проявих навън.
Когато започнах следването си и разговарях с приятели, те често ме питаха: „Защо точно психология?“. Моят отговор тогава и сега си остава все същият – „Ако мога да помогна поне на един човек, тогава си е заслужавало всички усилия“. За мен психологията е начин да се опознаеш. Начин, който ти служи. Вратичка към откритието на теб самия. Вратичка към разбирането „как да се справяш“, „как да си по-удовлетворен“, „как да си полезен за себе си и другите“. За мен психологията е път, който винаги те кара да се движиш. А движението е живот. Да се движиш, да се учиш и никога да не спираш да си задаваш въпроси. Твоите въпроси. Тези, които имат силата да трансформират и да освободят новото ти АЗ.
“Ученето не е за печелене, а начин за цъфтеж.” – Садхгуру
В това виртуално пространство ще пиша за това, което смятам, че е помогнало на мен и е повлияло моя живот. Темите са такива, за които мисля, че ще са полезни и на теб. В сайта са публикувани различни статии и има секция с препоръчани книги. Там може да намериш техники за справяне с ежедневните страхове, конфликти и други. Тъй като обичам да чета, препоръчаните книги са тези, които са променили моя начин на мислене, и са ми дали нов и по-различен поглед към света. Освен от психология се интересувам от личностно развитие и духовно израстване. Моето усещане е, че те са свързани и взаимно се допълват. Смятам, че когато успеем да ги комбинираме, се доближаваме до откриването на вътрешен мир и баланс.
Пиша в този сайт от позицията на търсещ и учещ се човек. Обичам предизвикателствата и новите възможности, които се разкриват пред нас всеки ден. Разбира се, трябва да изградим умението да ги видим като възможности и да се учим как да им се наслаждаваме.
Мисля, че имам да извървя още път „към себе“ си, и това ми харесва. Ако и ти си решил да бъдеш автор на собствения си живот, имам готовност да те подкрепям в пътуването към „себе си”.