Статиите „ Страхът – първа и втора част“, „Негативност – първа и втора част“ и „Благодарност“, са базирани на тази книга. Джей Шети представя опита и обучението си като монах, когато е решил да следва сърцето си и да започне на чисто, независимо от мнението на близки и приятели. Историята на автора е интересна и мотивираща за хора, които искат да променят начина си на живот и мислене. Книгата е практически насочена и ако ви допадат изброените статии, ви съветвам да се запознаете с нея. Лека за четене и разбиране. 

„Ако сте на върха в своята област, внимавайте. Егото ви изолира. Не живейте в свят, в който започвате да се смятате за толкова специални, че според вас един човек заслужава да му отделите време, а друг – не.“

Психология

„Човекът в търсене на смисъл“ – Виктор Франкъл

Кратката история на Виктор Франкъл – основател на психотерапевтичния метод „Логотерапия“. Книгата е малка и се чете лесно, но историята вътре не е лесна за приемане. Затова пък е наситена с много философия за смисъла на живота и как да открием такъв, когато сме го загубили. Разделена е на две части – историята на Франкъл и кратко обяснение на метода. Във втората част са посочени и различни негови случаи от практиката. Малка книга за големи неща.

„Ако има смисъл в живота изобщо, то трябва да има смисъл и в страданието”.

„Смисълът на живота е различен за всеки човек, за всеки ден и час.“

Романи

„Шогун“ – Джеймс Клавел

„Когато човек се научи да пие чай от празна чаша или да гледа как камъкът расте, тогава и само тогава той е в пълна хармония със себе си и със заобикалящия го свят“

„Цар Плъх“ – Джеймс Клавел

Действието се развива през Втората световна война във военнопленническия  лагер в Сингапур – Чанги. Историята разказва за „царя“, който за разлика от всички останали затворници живее царски. „Царят“ има способността да извлича полза от всяка ситуация, да се облича във власт и да се възползва от нея. Той е способен да надлъже и надхитри всеки благодарение на уменията си за търговия и сключването на сделки. Царят обаче е цар, докато хората му вярват в него, царят е цар докато обитава двореца си. Една история за човешките ценности и живота в заблуда, придружен от глад и мизерия. История за издигането на власт в покорните човешки сърца.

„Баща ми каза – първо: бедността е порок. Второ: парите са всичко. Трето: няма значение как ги печелиш, стига да ги имаш.“

„Майстора и Маргарита“ – Михаѝл Булгаков

 Две преплетени истории, представени така, че те карат да бъдеш нетърпелив да обърнеш следващата страница, представени така, че да се питаш „това някаква магия ли е или аз нещо не разбирам“. Романът повдига въпросите има ли Бог, съществува ли Дяволът и съществува ли истинска любов? Каква е цената, която трябва да платиш, за да бъдеш с любимия? Къде се срещат отговорите на тези въпроси? Ако те се срещат някъде въобще, истина ли е? Книгата е поднесена с много чувство за хумор и щипка тъга. Прекрасна за четене и смятана за най-добрата на Михаил Булгаков. По мое мнение – магична!

„Какво щеше да прави твоето добро, ако злото не съществуваше, и как би изглеждала Земята, ако изчезнат сенките от нея?

„Престъпление и наказание“ – Фьодор Достоевски

Да извършиш престъпление, когато смяташ, че си онеправдан и тънещ в крайна бедност, дава ли ти право да отнемеш човешки живот, макар и такъв, който издевателства над другите и e никому ненужен? Ще откриеш ли спасение за душата си, ако оправдаваш вътрешните си подбуди за извършването на такова деяние? Наказанието идва ли, когато те хванат, или го носиш винаги в себе си? Типично в стила на Достоевски, романът изследва човешката психика в едно бедно на морал, вяра и духовност общество. Отговорите на тези въпроси или повдигането на още въпроси може да откриете в „Престъпление и наказание“.

“Всичко е в ръцете на човека и всичко му се изплъзва изпод носа единствено само от страх.”

„Ана Каренина“ – Лев Толстой

В анкета проведена сред 125 писателя през 2007г. от Ню Йорк Таймс книгата е обявена за най-великата книга, писана някога. Авторът представя любовта на една жена, която губи всичко в името на любимия мъж. Ана е отхвърлена от обществото и семейството си, но това не я спира да обича до смърт… Освен да се отдели необходимото внимание тук за нейното прочитане всичко друго би било абсолютно недостатъчно, за да опише палитрата от емоции, които може да изпита човек, докато чете.

„Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему“

„Фермата на животните“ – Джордж Оруел

 „Фермата на животните“ пресъздава човешкия свят през погледа на милите животински обитатели в една ферма. Животните решават, че отношението, което получават от човека, е несправедливо и унизително и трябва да спре. Така те се вдигат на бунт и свалят властта. Тогава обаче изглежда, че все пак се нуждаят от водачи, които да се грижат за „важните въпроси“, засягащи всички обитатели в животинската ферма. Какво ще се случи с милите животни, кой и как ще управлява новата ферма? Оруел ни хвърля в недрата на управлението и „човещината“ през погледа на съвестни коне, кокошки, овце и, разбира се, прасета! Книгата е кратка, изключително затрогваща и динамична. Възможно е да не я забравите никога, след като веднъж я прочетете!

„Всички животни са равни. Но някои са по-равни от другите.“

„Цитаделата“ – Арчибалд Кронин

Пътят на един млад лекар и нестихващият ентусиазъм на младия професионалист. Героят се сблъсква с реалността по един не много приятен начин, както се случва, когато се сблъскваш с реалността. Той следва принципите на лекарската професия безусловно и истински вярва в тях. Може ли обаче тази вяра да бъде разклатена в едно общество, което обича да консумира всичко, което може. Каква е истинската стойност на етичността? Можеш ли да промениш общественото мнение или то променя теб? Къде остава любовта и колко предана е тя?

„Неговият живот трябваше да се вмести в цяла галерия картини, но сега се състои само от една картина – неговият портрет.“

„Малкият принц“ – Антоан Дьо Сент-Екзюпери

Малкият принц е „приказка“ за пораснали и непораснали деца. Чрез образа на малкия принц авторът ни представя света на възрастните, като засяга важни въпроси като любовта, доверието и смъртта. Грижата и гордостта също присъстват в приказния живот на малкия принц. Използвайки символен език, авторът ни предлага философско разбиране за „света на големите“. Ако ме попитат кой е малкият принц, бих казала – всеки от нас.

„Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „моето цвете е там някъде“.

„Любов“ – Елиф Шафак

Книгата запознава с източната философия на Руми, чиито цитати можем да срещнем почти навсякъде. „Любов“ не е сладникав любовен роман, а по-скоро душевен и изпълнен с мъдрост.

„Любовта не може да се обясни, но именно тя обяснява всичко“

„Чучулигата“ – Решат Нури

Романът разказва историята на „непослушно, немирно“ момиче, което не следва поставените правила. Тя е свободна като птица и не може да бъде затворена в клетка. Историята в книгата има способността да те натъжи и едновременно с това да те разсмее. Приятно и леко е усещането, докато се наслаждаваш на страниците й.

„Чучулигата! Това име ми харесваше. То беше изгодно за мене. Винаги когато се оплакваха от някоя моя постъпка, аз свивах безгрижно рамене и отговарях:
      – Какво да правя … Какво друго може да се очаква от една Чучулига?”

„Яж, моли се и обичай“ – Елизабет Гилбърт

Книгата е написана по действителен случай и дойде при мен в точния момент. Вероятно съм имала нужда точно от нея тогава. Тази книга ми помогна да започна с медитацията и отвори път на търсене за мен. Героинята ни разхожда през Италия, Индия и Индонезия. Позволява ни да надникнем в мислите и сърцето й. Едно сърце изпълнено с вина, но и с непрестанния копнеж да открие изцелението, прошката и любовта. Чете се леко и е приятно четиво, с което можеш да си почиваш, докато се учиш. Екранизацията на книгата също е приятна за гледане.

„Единственото, което умът чува по цял ден, са звънтящи камбани, шум и спорове, а иска само спокойствие. Единственото място на което умът ще намери покой, е в тишината на сърцето. Ето там трябва да стигнеш“

„Ако ти знаеше“ – Елчин Сафарли

Наричат Елчин Сафарли душевният писател на изтока. Аз го открих в „онзи период“ от живота си, за който разказвам в частта „за мен“, и това е един от моментите, за които мисля, че книгата ме „повика“. „Ако ти знаеше“ е специална книга за мен, но не е специална, защото аз я харесвам, а защото сама по себе си е специална. Героинята е рижо момиче, което отива в „овалния град“, за да избяга. Да избяга от миналото си, от мъжа, който обича, да избяга от болестта си, а защо не и да умре там. Какво ли се случва, когато човек се чувства съвсем отчаян и загубен, загубил своя смисъл? Дали любовта се появява най-неочаквано, за да те приеме и прегърне точно такъв, какъвто си? Дали отчаяното момиче може да се отвори отново за любовта след всичко преживяно?  

„На всяка жена се пада по една всепоглъщаща любов. Всичко след нея е едно осъзнато усещане, когато просто се чувстваш добре, че той е до теб.“

„Нямам нищо освен себе си. Всичко, което имах, остана там. Сега не деля времето на минало, настояще и бъдеще. Има единствено днес – в него е началото, продължението и най-вероятно, края на моя живот. Календар от една страница. Така е по-добре. Оценяваш трезво онова, което имаш в момента.”