Страхът – част 2

В Страхът – част 1 се запознахме със страховете, в част 2, ще разгледаме различни начини за справяне с тях.

Лечение на страха – отдалечаване 

Нека си представим, че отиваме на мечтаната ваканция на място, което винаги сме искали да посетим. Хотелът, в който се намираме, е най-добрият възможен. Там сме само за седмица. Няма да седим една седмица вкопчени в леглото или в крака на някоя маса, защото тръгваме след няколко дни, нали? Ще се наслаждаваме на всеки ден точно, защото знаем, че скоро тръгваме. В този смисъл да си даваме сметка за преходността на нещата в живота би ни позволило да се радваме много по-силно на всичко в него. Отдръпването или отдалечаването от всички наши притежания ни позволява да се насладим много повече на близките си и „луксозната кола под наем“. Тази гледна точка ни позволява да видим в перспектива и да изпитваме благодарност за всеки един миг в нашия живот. Така, ако не се вкопчваме в притежанията, които имаме, и в любимите си хора, ще избегнем голяма част от страховете, тъй като вместо да контролираме ще се научим да се наслаждаваме. 

Практическа задача 

Може да вземете лист хартия и да запишете нещата, които се страхувате да не загубите най-силно. Започнете първо с материалните неща. Дома си, колата, вилата на морето. После  продължете да записвате вътрешното. Любовта на любимия, доверието в приятелите, репутацията си, уважението на колегите.  След изброяването на тези неща вероятно ще имате два списъка с най-големите си страхове. Възможността да ги загубите е най-големият източник на болка в живота ви. 

Може да опитате да промените менталната си нагласа към тези притежания в ума си. Превключете от вкопчване към наслаждаване и благодарност за тях. Това е процес на промяна, който изисква постоянство и време. Ако успеем да пренастроим тази нагласа, може да се научим как да ценим и да отсяваме какво да допускаме с чувство на благодарност и разбиране. 

Как да се справим с краткосрочния страх

Умението да се отдръпнем от страховете си ни позволява да ги изследваме и проследяваме.

Нека си представим ситуация, в която сме загубили работата си или сме останали без доход и сигурност. Освен за нас носим отговорности и за други членове на нашето семейство. 

В подобни моменти често казваме: „Как ще се грижа за семейството си?“, „Как ще се справя с ежедневните разходи?“, „Как ще си платя сметките?“. Докато си задаваме тези въпроси, ние сме успели да включим на режим „паника“. Има решение обаче. В такива ситуации може да се отдалечим от страха си „как ще се грижа за децата“ и вместо да казваме „Какво ще стане АКО…?“, създавайки несъществуващи сценарии в главата си, можем  да се опитаме да влезем в ролята на наблюдател. Какво би станало, ако използваме свободното си време, за да го прекарваме с  децата, като показваме грижа и внимание към тях? Или ако нямаме деца, какво би станало, ако използваме времето си да четем книги, и така да натрупаме нови знания, които можем да използваме в бъдещата нова работа? Вероятно ролята на наблюдател би ни позволила да видим плюсовете и в загубата на работа. Това е същността на отдръпването от страха и ситуацията. Разглеждайки страховете си осъзнато от известна дистанция,  а не завихрени в емоции и паниката, можем да направим това, което ще е най-полезно за нас и другите. Да вземаме осъзнати и рационални решение. 

„Нашите страхове са по-многобройни от опасностите ни и страдаме повече в представите си, отколкото в реалността“.

Сенека

В тези ситуации е най-добре да не съдим и да не изпадаме в капана на собствените си представи, а да се фокусираме върху това, което може да променим.  

Да дадем „на късо“ 

В стресиращи за нас моменти, например говоренето пред голяма група хора, може се случи да дадем „на късо“. Усещаме как пулсът ни се ускорява, а ръцете ни се потят. Тези реакции са първите симптоми, че страхът ни превзема.  Замръзването и паниката са резултат на прекъсването на връзката между тялото и ума.  Възможно е умът да препуска и тялото да започне да изключва.  Или тялото ни влиза в режим на висока готовност и изпреварва менталните процеси. Тук може да се опита да се приложи техника за контролирано дишане.  Дълбокото дишане стимулира „блуждаещия нерв“ в нервната система, който активира отпускането на тялото.  Дишането действа като бутон, който превключва от режим „паника-замръзване“ към „отпусни се и храносмилай“.  

Техника – да се справим с телесните прояви на страха

Вдишваме бавно и броим до 4. Задържаме, като броим до 4. Издишаме бавно, докато броим до 4. Повтаряме, колкото е необходимо, докато пулсът се нормализира. 

Удължаване на момента

Ние имаме склонност да се фокусираме върху негативното и да разглеждаме живота си като низ от отделни моменти. Позитивни и негативни нагласи. Това поставя етикети на определени ситуации – хубави и лоши. Например, ако дълго време сме търсили работа и сме чувствали несигурност и нестабилност. Обикновено казваме: „Ужасно беше, толкова време ми отне“. Ако обаче се научим да гледаме на живота си като цяла картина, а не като на несвързани събития – добри и лоши, може да забележим, че дългото търсене на работа ни е помогнало да изградим нови умения и в крайна сметка сме получили най-добрата възможна. Тази гледна точка ще ни позволи да сме благодарни и да извличаме най-доброто от всяка ситуация. Представете си колко много сте се трудили за тази позиция. Замислете се за хората, които не са успели да я заемат. Спомнете си трудностите, които сте имали. Сега вместо да се фокусирате върху отделната „лоша ситуация“, вижте всичко като път, който ви е довел там, където искате да бъдете. Спомнете си чувството, когато страхът от несигурност е изчезнал. Страхотно облекчение. Задръжте това усещане поне за 10 секунди. Насладете му се. Така ще можете да научите мозъка си да се фокусира върху положителното за по-дълго време. Ако използвате тази практика често, накрая ще виждате живота си като цялостна история, а всеки страх и трудност като необходима стъпка към вашия успех. 

Как да се справим с дългосрочния страх 

Видяхме как можем да се справим с краткосрочните реакции като паника и замръзване, но е необходимо да се обърне внимание и на дългосрочните страхове, тъй като те са по-трудни за разрешаване и техниката с контролирано дишане няма да е достатъчна.

Да си представим, че имаме проблеми с партньора, които назряват от известно време. Ситуация, при която между нас стоят неразрешени конфликти. Единият партньор заема една позиция по отношение на важен въпрос (възпитание на децата, обучение и т.н.), а другият заема различна позиция. Да си представим, че и двамата или поне единият от тях избягва дискусия по темата. В определен момент напрежението от неизказаните думи може би ще ескалира и трудно ще се стигне до зрял разговор. На практика, ситуацията ни показва, че ако не проведем нужния разговор навреме и го отложим, освен че страдаме ние, страдат и нашите деца. При такава ситуация на тях не им е ясно какво да правят и кого да послушат. Често пъти подхождаме така към дългосрочния страх. Бягаме или го заравяме дълбоко в себе си. Единственото сигурно, което постигаме така, е натрупване на напрежение. Проблемите, вместо да се разрешават, се задълбочават. Тук е важно да уловим сигнала, който страхът ни изпраща, и вместо да бягаме, да се опитаме да  разрешим, каквото трябва. Можем да поканим партньора си на вечеря и докато се наслаждаваме на храната, да обсъдим това, което е нужно. В противен случай последиците в бъдеще ще са много по-съкрушителни за нас. Най-доброто, което можем да направим, е да се изправим срещу страха и да проведем  разговора. Дали ще се намерят нужните компромиси или всеки ще поеме по пътя си, спокойно и с разбиране към другия. Да поемем отговорност за своите отношения въпреки страха със сигурност ще ни направи по-силни и уверени отколкото преди. Да се изправим пред страха си ни позволява „сприятеляване с него“. Позволява ни да вземем нужните решения адекватно, а не да бъдем бегълци, бягащи от самите себе си.  

Историята за воина 

Да се върнем на историята за воина в началото. 

Той е силен и безстрашен, но в онзи момент е обзет от страх за загуба на близки, и сваля меча си. Тогава той иска помощ чрез молба за прозрение и разбиране. В този момент той осъзнава страха си, но не бяга от него, а се изправя насреща му. Вместо да позволи на страха да контролира, той се научава да го разбира.